Електронна библиотека
Стари готварски книги
Наследството от готварска литература в България остава слабо проучено и познато, дори сред професионалните среди. Колекцията, която ще намерите тук, е събирана с години. Не всички копия са твърде качествени. Все пак тук предлагаме достъп, какъвто не е имало досега, до най-ранните източници с готварски съвети за дом акини и професионални готвачи. Книгите, които публикуваме, са освободени от авторски права поради тяхната давност.
Петко Рачов Славейков
Готварска книга
1870
Издадена в Цариград, това е първата българска готварска книга - в нея Петко Славейков с много апетит и с цветен от множеството заемки от турски език описва кухнята и готварските практики сред българската общност в тогавашната столица на Османската империя.
Димитър Смрикаров-Самоковеца
Златний извор
1870
Този първи том от изданието на Смрикаров съдържа домакински съвети. Те се издават с намерението да се модернизират обичаите на българските домакинства и да се подобрят практиките. За модел се използват съвети от Великобритания.
Издание на "Българският алманах"
Домашна готварска книга
1895
"Нека не ни се вижда обидно, ако си кажем правичката, че ако има нещо занемарено у нас, и въобще, у семейния ни живот, то е Готварското Изкуство," започва уводът на тази книга: третата българска готварска, и първообраз в книгоиздаването на готварска литература до Втората световна война. Думата "франзела" вече е в употреба, бадемите са миндали. Крокетите са "крошети", употребяват се пармезан, "труфели" и има салата за "тлъсти врабци" със сос. Зелената салата също е вече в менюто. Пържолите все още са "бризоли", качамак не се споменава, но има полента. Който твърди, че България не е имала рибна култура преди океанския риболов, да погледне главата с рецепти за риба!
А.Н.Делев
Семейно съкровище
1891
При написването на това съчинение, казва авторът, "главно бях си задал задачата щото чрез науката и икономията да може да се знае от всекиго нужното, полезното, хубавото и уместното, аз пожелах да доставя едно ръководство за всяко семейство частно и за всеки человек въобще върху вкичко, което малко или много би могло да го интересува по отношение на живота му в къщи и в обществото, а с това заедно и да попълня една малка празднота в книжнината ни”.
Превод от френски
1200 рецепти
1901
Тази книга, преведена от френски, съдържа рецепти и съвети за домакинството, включително за домашното производство на храна: земеделие, градинарство, лозарство, винарство, както и базови съвети по хигиена, медицина и ветеринарство.
Издание за девическите училища
Ръководство по домакинството
1900
Съставителят на това първо известно ни ръководство за девическите училища в България е Д. П. Апостолов, преподавател в гимназията "Свето Благовещение" в Солун. Изданието обаче е изработено в Пловдив, в печатницата на Д.В. Манчов.
Мария Ределин
Книга за консервите
1903
Това е първата книга на български език, посветена изрично на консервирането на храни. Превод е от руски, макар това да не се споменава в българската версия. Оригиналът е от 1897 г и негов съставител е Мария Ределин, редактор на Рижския вестник за домакини. В предговора тя отбелязва, че само десет години преди издаването на нейния сборник консервираните храни били достъпни само за богатите хора. Една от причините много домакини да отбягват консервирането била, че то ставало в тенекии и те разчитали на външни хора да дойдат и да запоят капаците на консервите. Ределин обяснява подробно как жените могат да направят това сами - с помощта на "запоялнак, калай за запоявание, нишадър, чукче, пила, две мокри пачаври, малка четчица и вода".
Издание на "Българският алманах"
Домашна готварска книга
1895
"Нека не ни се вижда обидно, ако си кажем правичката, че ако има нещо занемарено у нас, и въобще, у семейния ни живот, то е Готварското Изкуство," започва уводът на тази книга: третата българска готварска, и първообраз в книгоиздаването на готварска литература до Втората световна война. Думата "франзела" вече е в употреба, бадемите са миндали. Крокетите са "крошети", употребяват се пармезан, "труфели" и има салата за "тлъсти врабци" със сос. Зелената салата също е вече в менюто. Пържолите все още са "бризоли", качамак не се споменава, но има полента. Който твърди, че България не е имала рибна култура преди океанския риболов, да погледне главата с рецепти за риба!
Наредено от Д. Д-р Хр. Юрданова
Ръководство по готварството, потребно за всяко семейство
1903
Тази готварска книга е с готварски инструкции "по метода" на Магдалена Добромила Ретигова - популярна фигура от Чешкото възраждане (родена 1785, починала през 1845, на рисунката отдолу) и една от основателките на девическото образование в страната. Българското издание цитира името й на латиница без да изчисти падежната форма, необходима в такова изречение в чешкия език. Книгата е издадена явно доста набързо - в "скоро-печатницата" на Д.Т. Дамянов в Свищов.
Мария Ределин
Готварска книга
1904
След "Книга за консервите", Мария Ределин пише и своята "Готварска книга". В нея тя се обръща към по-заможните класи в България и ги упреква за пренебрежението, с което се отнасят към готвенето. "Нито една майка не трябва да пренебрегва стопанското образование на дъщеря си, към което и съсловие да принадлежи." Като омъжва дъщеря си, майката е длъжна да й даде ясна представа за задълженията, които идват заедно с ключовете за новия дом, разсъждава Ределин. "На един слуга може да се доверява по-малко, на друг повече, но съвършено да се доверява на слугите си, една стопанка не трябва никога." Книгата съдържа много интересни данни за уредбата на българските кухни от началото на 20 век. Например от нея личи, че вместо готварска четка се е използвало птиче перо.
Елизабет Стефанова
Ръководство по готварство
1904
Тази готварска книга с 808 рецепти е за начинаещи домакини. Тя се опитва да им предложи рецепти и за ежедневно, и за празнично готвене, като авторката твърди, че е наблегнала на точността и разбираемостта на рецептите. Те произтичат предимно от немски готварски книги. Въпреки това много от термините вътре са френски. Стефанова обяснява, че е подходила по този начин поради недостига на понятия в българския език. Според нея да се коват нови е трудно и ненужно, тя предлага вместо това да се използват френските, които и без това вече са популяризирани от различни готварски книги, публикувани на български.
К. Ив. Касева
Учебник по домакинство за VI клас в девическите гимназии
1906
Второ, допълнено издание на учебника по домакинство на К.Ив. Касева, издаден в София през 1906 г. Това е откъс от книгата, която съдържа прелюбопитни данни за ситуацията на българския пазар по онова време. От нея научаваме, че кафето е било фалшифицирано във всичките си форми, в които се е появявало за продан: смляно, сурово или печено на зърна. Авторката изброява великолепно разнообразие от методи за подправяне: от по-баналните използвано и изсушено кафе, мляна леблебия и цикория, до по-екзотични идеи като печени моркови, цвекло, ряпа, че дори и глина. Също и виното не е пощадено, освен вода, в него добавяли глицерин и гипс.
Издание на "Българският алманах"
Домашна готварска книга
1895
"Нека не ни се вижда обидно, ако си кажем правичката, че ако има нещо занемарено у нас, и въобще, у семейния ни живот, то е Готварското Изкуство," започва уводът на тази книга: третата българска готварска, и първообраз в книгоиздаването на готварска литература до Втората световна война. Думата "франзела" вече е в употреба, бадемите са миндали. Крокетите са "крошети", употребяват се пармезан, "труфели" и има салата за "тлъсти врабци" със сос. Зелената салата също е вече в менюто. Пържолите все още са "бризоли", качамак не се споменава, но има полента. Който твърди, че България не е имала рибна култура преди океанския риболов, да погледне главата с рецепти за риба!
Пчеларска библиотека
Превод от полски език,
текстът е на проф. Теофил Цеселски
Медови питиета и сладки
1908
Освен рецепти, тази книга носи изключително важна информация за разрастването на българското пчеларство. Според авторите на предговора, Кайтазов и Вачков, само 15 години преди датата на издаване пчеларите в България са били единици. Към момента на публикуването те са вече стотици и именно това е поводът да се преведе трудът на полския учен проф. др Теофил Цеселски.
Книгата е издадена в Габрово, в печатницата на Г. Кехаев.
