top of page

 Електронна библиотека

Стари готварски книги

Наследството от готварска литература в България остава слабо проучено и познато, дори сред професионалните среди. Колекцията, която ще намерите тук, е събирана с години. Не всички копия са твърде качествени. Все пак тук предлагаме достъп, какъвто не е имало досега, до най-ранните източници с готварски съвети за домакини и професионални готвачи. Книгите, които публикуваме, са освободени от авторски права поради тяхната давност.

Петко Рачов Славейков

Готварска книга

1870

Издадена в Цариград, това е първата българска готварска книга - в нея Петко Славейков с много апетит и с цветен от множеството заемки от турски език описва кухнята и готварските практики сред българската общност в тогавашната столица на Османската империя.

Димитър Смрикаров-Самоковеца

Златний извор

1870

Този първи том от изданието на Смрикаров съдържа домакински съвети. Те се издават с намерението да се модернизират обичаите на българските домакинства и да се подобрят практиките. За модел се използват съвети от Великобритания.

Screen Shot 2022-05-29 at 12.45.09.png

Издание на "Българският алманах"

Домашна готварска книга

1895

"Нека не ни се вижда обидно, ако си кажем правичката, че ако има нещо занемарено у нас, и въобще, у семейния ни живот, то е Готварското Изкуство," започва уводът на тази книга: третата българска готварска, и първообраз в книгоиздаването на готварска литература до Втората световна война. Думата "франзела" вече е в употреба, бадемите са миндали. Крокетите са "крошети", употребяват се пармезан, "труфели" и има салата за "тлъсти врабци" със сос. Зелената салата също е вече в менюто. Пържолите все още са "бризоли", качамак не се споменава, но има полента. Който твърди, че България не е имала рибна култура преди океанския риболов, да погледне главата с рецепти за риба!

Screen Shot 2022-05-19 at 12.46.00.png
Screen Shot 2022-05-29 at 12.53.09.png
Screen Shot 2022-05-29 at 12.55.34.png

А.Н.Делев

Семейно съкровище

1891

При написването на това съчинение, казва авторът, "главно бях си задал задачата щото чрез науката и икономията да може да се знае от всекиго нужното, полезното, хубавото и уместното, аз пожелах да доставя едно ръководство за всяко семейство частно и за всеки человек въобще върху вкичко, което малко или много би могло да го интересува по отношение на живота му в къщи и в обществото, а с това заедно и да попълня една малка празднота в книжнината ни”.

Screen Shot 2022-05-29 at 19.37.06.png

Превод от френски

1200 рецепти

1901
 

Тази книга, преведена от френски, съдържа рецепти и съвети за домакинството, включително за домашното производство на храна: земеделие, градинарство, лозарство, винарство, както и базови съвети по хигиена, медицина и ветеринарство.

Издание за девическите училища

Ръководство по домакинството

1900

Съставителят на това първо известно ни ръководство за девическите училища в България е Д. П. Апостолов, преподавател в гимназията "Свето Благовещение" в Солун. Изданието обаче е изработено в Пловдив, в печатницата на Д.В. Манчов.

Screen Shot 2022-08-31 at 13.36.28.png
Screen Shot 2022-05-19 at 12.46.00.png
Screen Shot 2022-05-29 at 12.53.09.png
Screen Shot 2022-08-31 at 13.37.20.png

Мария Ределин

Книга за консервите

1903

Това е първата книга на български език, посветена изрично на консервирането на храни. Превод е от руски, макар това да не се споменава в българската версия. Оригиналът е от 1897 г и негов съставител е Мария Ределин, редактор на Рижския вестник за домакини. В предговора тя  отбелязва, че само десет години преди издаването на нейния сборник консервираните храни били достъпни само за богатите хора. Една от причините много домакини да отбягват консервирането била, че то ставало в тенекии и те разчитали на външни хора да дойдат и да запоят капаците на консервите. Ределин обяснява подробно как жените могат да направят това сами - с помощта на "запоялнак, калай за запоявание, нишадър, чукче, пила, две мокри пачаври, малка четчица и вода".

Издание на "Българският алманах"

Домашна готварска книга

1895

"Нека не ни се вижда обидно, ако си кажем правичката, че ако има нещо занемарено у нас, и въобще, у семейния ни живот, то е Готварското Изкуство," започва уводът на тази книга: третата българска готварска, и първообраз в книгоиздаването на готварска литература до Втората световна война. Думата "франзела" вече е в употреба, бадемите са миндали. Крокетите са "крошети", употребяват се пармезан, "труфели" и има салата за "тлъсти врабци" със сос. Зелената салата също е вече в менюто. Пържолите все още са "бризоли", качамак не се споменава, но има полента. Който твърди, че България не е имала рибна култура преди океанския риболов, да погледне главата с рецепти за риба!

Наредено от Д. Д-р Хр. Юрданова

Ръководство по готварството, потребно за всяко семейство

1903

Тази готварска книга е с готварски инструкции "по метода" на Магдалена Добромила Ретигова - популярна фигура от Чешкото възраждане (родена 1785, починала през 1845, на рисунката отдолу) и една от основателките на девическото образование в страната. Българското издание цитира името й на латиница без да изчисти падежната форма, необходима в такова изречение в чешкия език. Книгата е издадена явно доста набързо - в "скоро-печатницата" на Д.Т. Дамянов в Свищов. 

Rettigová.jpg
Screen Shot 2022-08-31 at 13.37.57.png
bottom of page