
Електронна библиотека
Стари готварски книги
Наследството от готварска литература в България остава слабо проучено и познато, дори сред професионалните среди. Колекцията, която ще намерите тук, е събирана с години. Не всички копия са твърде качествени. Все пак тук предлагаме достъп, какъвто не е имало досега, до най-ранните източници с готварски съвети за дом акини и професионални готвачи. Книгите, които публикуваме, са освободени от авторски права поради тяхната давност.

Петко Рачов Славейков
Готварска книга
1870
Издадена в Цариград, това е първата българска готварска книга - в нея Петко Славейков с много апетит и с цветен от множеството заемки от турски език описва кухнята и готварските практики сред българската общност в тогавашната столица на Османската империя.
Издание на "Българският алманах"
Домашна готварска книга
1895
"Нека не ни се вижда обидно, ако си кажем правичката, че ако има нещо занемарено у нас, и въобще, у семейния ни живот, то е Готварското Изкуство," започва уводът на тази книга: третата българска готварска, и първообраз в книгоиздаването на готварска литература до Втората световна война. Думата "франзела" вече е в употреба, бадемите са миндали. Крокетите са "крошети", употребяват се пармезан, "труфели" и има салата за "тлъсти врабци" със сос. Зелената салата също е вече в менюто. Пържолите все още са "бризоли", качамак не се споменава, но има полента. Който твърди, че България не е имала рибна култура преди океанския риболов, да погледне главата с рецепти за риба!



А.Н.Делев
Семейно съкровище
1891
При написването на това съчинение, казва авторът, "главно бях си задал задачата щото чрез науката и икономията да може да се знае от всекиго нужното, полезното, хубавото и уместното, аз пожелах да доставя едно ръководство за всяко семейство частно и за всеки человек въобще върху вкичко, което малко или много би могло да го интересува по отношение на живота му в къщи и в обществото, а с това заедно и да попълня една малка празднота в книжнината ни”.


Мария Ределин
Книга за консервите
1903
Това е първата книга на български език, посветена изрично на консервирането на храни. Превод е от руски, макар това да не се споменава в българската версия. Оригиналът е от 1897 г и негов съставител е Мария Ределин, редактор на Рижския вестник за домакини. В предговора тя отбелязва, че само десет години преди издаването на нейния сборник консервираните храни били достъпни само за богатите хора. Една от причините много домакини да отбягват консервирането била, че то ставало в тенекии и те разчитали на външни хора да дойдат и да запоят капаците на консервите. Ределин обяснява подробно как жените могат да направят това сами - с помощта на "запоялнак, калай за запоявание, нишадър, чукче, пила, две мокри пачаври, малка четчица и вода".
Издание на "Българският алманах"
Домашна готварска книга
1895
"Нека не ни се вижда обидно, ако си кажем правичката, че ако има нещо занемарено у нас, и въобще, у семейния ни живот, то е Готварското Изкуство," започва уводът на тази книга: третата българска готварска, и първообраз в книгоиздаването на готварска литература до Втората световна война. Думата "франзела" вече е в употреба, бадемите са миндали. Крокетите са "крошети", употребяват се пармезан, "труфели" и има салата за "тлъсти врабци" със сос. Зелената салата също е вече в менюто. Пържолите все още са "бризоли", качамак не се споменава, но има полента. Който твърди, че България не е имала рибна култура преди океанския риболов, да погледне главата с рецепти за риба!
Наредено от Д. Д-р Хр. Юрданова
Ръководство по готварството, потребно за всяко семейство
1903
Тази готварска книга е с готварски инструкции "по метода" на Магдалена Добромила Ретигова - популярна фигура от Чешкото възраждане (родена 1785, починала през 1845, на рисунката отдолу) и една от основателките на девическото образование в страната. Българското издание цитира името й на латиница без да изчисти падежната форма, необходима в такова изречение в чешкия език. Книгата е издадена явно доста набързо - в "скоро-печатницата" на Д.Т. Дамянов в Свищов.
