Д-р Николай Вуков е антрополог и историк, доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, ръководител на секция „Антропология на словесните традиции“. Съставител е на тематичен брой „Храна и хранене“ на сп. Българска етнология (кн. 1/2010) и на няколко статии и студии, посветени на кулинарни традиции в историческа и антроположка перспектива. Сред по-новите му публикации за храната и храненето е статията „Традиционни практики и европейски изисквания: превъплъщения на традицията в регионално означени месни специалитети в България“ – Български фолклор, 47, 2, 2017, 187-212. През 2022-2023 г. ръководи международен проект за въздействието на българските градинари върху кухнята и социалния живот в Унгария в края на XIX и началото на ХХ век.
Доц. д-р Николай Вуков е изследовател в ИЕФЕМ-БАН и хоноруван преподавател по културна и социална антропология в СУ „Св. Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Защитил е докторантури по фолклористика (2002 – Институт за фолклор, БАН) и по модерна история (2005 – Централноевропейски университет в Будапеща). Специализирал е в редица университети и научни центрове в чужбина, сред които Колежа за висши изследвания в Берлин, Музея на науките за човека в Париж, Американския изследователски институт в Истанбул, Колеж „Нова Европа” в Букурещ, Университета „Карл Франценз” в Грац и др. Гост-лектор в университетите „Ла Сапиенца” – Рим, „Кадир Хас” – Истанбул, Егейския университет – Митилен, „Фернандо Песоа” – Порто, Европейски университет – Тирана, и „Данте Алигиери“ – Реджо Калабрия. Ръководител и участник е в множество изследователски проекти в България и в чужбина, в това число и като координатор от българска страна на проекти по програма „Култура“ и „Творческа Европа“ на ЕС. Сертифициран експерт на ЮНЕСКО по опазване на нематериалното културно наследство.
Научните интереси на доц. Николай Вуков са свързани с антропология на паметта и възпоменанията; паметници, възпоменателни чествания и музейни репрезентации; нематериално културно наследство; антропология на родството и семейството; фолклорен епос и словесен фолклор; граници и мигрантски общности; институции и културно наследство на българските общности в чужбина. Автор е на монографията Родствени отношения в българския юнашки епос (София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008, второ издание 2022 г.) и на повече от 100 статии и студии в сборници и списания в България и чужбина. Съавтор е на колективните монографии – Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина (2017), и Migration, Memory, Heritage: Socio-Cultural Approaches to the Bulgarian-Turkish Border (2012), както и на два албума – Communism of Stone. Monuments in Bulgaria, 1944-1989, и Witnesses of Stone: Monuments and Architecture of the Red Bulgaria (2011). Участвал е като съставител и редактор в подготовката на следните сборници: Europe and the Orient: Past Encounters, Heritage, Present-Day Interactions (2022) Словесност – традиции – фолклор. Том 1 (2022); Heroic Art and Socialist Realism: Monuments, Memory and Representations of the Socialist Past after 1989 (2018), Cultural Heritage in Migration (2017), Змей, змеица, ламя, хала. Сборник с фолклорни текстове (2016); Музеят отвъд нацията (2016), и Миграции от двете страни на българо-турската граница: наследства, идентичности, интеркултурни взаимодействия (2012).