Д-р Десислава Димитрова е доцент по ботаника в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и е ръководител на изследователска група „Растително разнообразие и местно развитие“. Тя завършва Биологически факултет на СУ „Свети Климент Охридски“ като магистър по ботаника, а през 2002 г. защитава докторска степен по ботаника в Института по ботаника на БАН. Специализира в Инситута по ботаника на Виенския университет, където изготвя част от дисертацията си. От 2002 до 2008 г. е контактно лице за Българска платформа за биоразнообразие. От 2010 г. доц. Димитрова поставя началото и развива направлението етноботаника в новосъздадения Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Обект на нейните проучвания са кулинарните традиции на местните общности, анализирани през призмата на биологичното й образование.
През 2009 г. доц. Димитрова създава сдружение с нестопанска цел „Слоу Фуд в България“, което е българският партньор на международното движение Slow Food. Мисията на Сдружението е запазването на хранителното разнообразие и традиционното знание, свързано с него. Организацията поддържа мрежа от хранителни общности, които съхраняват и развиват местните кулинарни традиции и хранително биоразнообразие. Слоу Фуд в България организира семинари, работилници, конференции за разширяването на интереса на хората върху такива важни теми като избора на храна и неговото социално-икономическо и еко-културно значение, регламентирането на благоприятна среда за развитие на малките фермери, устойчиво развитие на селските райони в България, възпитаване на информирани потребители, чиито хранителни избори водят до ограничаване на климатичните промени и загубата на агробиоразнообразие.
В качеството й на представител на Балканите в международния съвет на Движението (2007-2022) тя е инициатор и организатор на първите две издания на форума Тера Мадре Балкани (Terra Madre Balkans) – регионален форум на Slow Food. Тя организира и две издания на националния форум на Slow Food, Тера Мадре България и на Тера Мадре Беласица, който пък събира производители на традиционни храни от България, Северна Македония и Гърция, на чиято територия е разположена планината. Организираните от нея форуми на Slow Food включват тематични научни конференции, които разширяват познанието за социо-икономическите и еко-културните аспекти на храната.
Традиционното знание, запазено от хранителните общности в мрежата на Слоу Фуд в България е обект на системна изследователска работа на ИГ „Растително разнообразие и местно развитие“, финансирана, както от фундаментални, така и от научно-приложни проекти от различни национални и международни донори. Акценти в работата са хранителното биоразнообразие, ролята на традиционното знание за устойчиво ползване на природните ресурси, традиционните храни в светлината на климатичните промени и разглеждани като екосистемни услуги. В партньорство с експерти от Природен парк Беласица проучва възможности за ангажирането на местните общностите в дейности, свързани с опазването на защитени територии. Разработеният подход служи като модел в управлението на защитени територии и зони от Натура 2000 у нас.
Освен научните публикации в реномирани международни списания доц. Димитрова е автор и на детски книги „Вкусна география“ и „Градска география“и е преводач на научно-популярна литература като „100 милиона години храна“ на Стивън Ли, и “Eating to extinction” на Дан Саладино (под печат). Публикува редица тематични статии в българските медии.