Нахутът е по българските земи най-малко от 9 в., от времето на Иван Рилски, но малцина българи го свързват с традиционната кухня. Нито хумусът, нито печената леблебия, която преди десетилетия поевтиняваше мляното кафе и се продава по сергиите с печени ядки, са считани за насъщни. Въпреки това България изгрява като голям производител на нахут.
Статията на Галина Ганева в 3Seas Europe ( https://3seaseurope.com/hummus-bulgaria-chickpea-exporter/) демонстрира бързия възход на това производство у нас - от 317 тона през 2014, на 21 507 тона през 2019. От 2018 г България е сред десетте най-големи производители на нахут на планетата, а прогнозите за 2026 г. са за 43 000 тона. Наистина, това количество остава незначително на фона на 11 милиона тона, произвеждани годишно в Индия, но все пак е забележително с прираста си за България.
Не всички са оптимистични за перспективите пред тази култура в страната ни - според проф. Танко Колев от Пловдивския аграрен университет производството на й не е достатъчно механизирано. Фермерите предпочитат да отглеждат царевица и жито, където технологиите са по-напреднали, и само добавяне на целеви европейски фондове би подсилило производството. Но според автора на статията Галина Ганева и войната в Украйна, която се очаква да доведе до 20-процентов спад в производството на нахут, може да се окаже стимул.