На 7 октомври в Прага се проведе второто издание на Food&Drink in Communist Europe. Темата беше интернационализмът в хранителната култура на социалистическите страни. Събитието се организира от Мартин Франц в Института Мазарик. То е продължение на международната конференция, организирана от Албена Шкодрова, Петър Схолирс и Ив Сегерс в Брюксел през април 2018 в Брюксел.
Една от най-интересните за българския читател теми беше влиянието на българската кухня в бивша Чехословакия. Йиржи Шоукал и Мартин Франц говориха как през 1950-те и 1960-те, с увеличаването на чешкия туризъм към България, откриването на ресторант “София” в Прага и целия културен обмен в рамките на социалистическия блок, чешкото домакинство отваря врати за популярните в България храни. Шопската салата добива популярност и в ресторантите, и в домашното готвене, същото се отнася и за кебапчетата. Асоциирането на българската кухня с ваканция на море и рекламната кампания на българския туризъм, която набляга на кисело мляко, слънце, зеленчуци и дълголетие, дават резултат. Според Йирши Шоукал българската кухня започва да се свързва с жизненост и здраве. Ресторант “София” изглежда лъскав и представителен и също добавя към тази слава. Горе-долу по същото време, казва Мартин Франц, българската, и изобщо балканско-средиземноморската диета започват да бъдат сочени за модел в някои от популярните готварски книги.
Изглежда, че популярността на българската кухня през 1950те поне донякъде се дължи на враждата на източния блок с Тито през онзи период. Преди Втората световна война югославските барове са модерни и много посещавани в Прага, но политическата обстановка след Втората световна война ги изтласква на заден план отваря място за България - балканската кухня поне за известно време започва да се свързва предимно с нея. Нещата се променят през 1960-те: българските зеленчуци, кисело мляко, кебапчета остават популярни, но се завръща и интересът към Югославия. Още повече че идеята как България ще захрани със зрели, сочни домати и качествено сирене целия източен блок се оказва измамна. Днес кебапчетата, които са ежедневна храна в Чехия, са известни със сръбското им име, чевапчичи.
Албена Шкодрова представи преглед как българската национална кухня е била кодифицирана през 20 век. Тя показа как ключовите автори, говорещи за “народни”, “български” рецепти и кухня - Ана Хаканова през 1930-те и колективът на “Българска национална кухня” през 1970те (Петров, Йорданов, Узунова, Джелепов) - се концентрират върху не-европейската, т.е. ориенталската част от българската диета и пренебрегват градската кухня за сметка на селската.
На снимката се вижда Мартин Франц, който показва първата готварска книга за деца - и тя, и тази за мъже предхождат с близо 20 години тези, издадени в България (при нас през 1980те). Също през 1960те в Чехословакия са издадени книги за индийска и японска кухня, висша кухня.