Когато новото става навик: за социалната динамика на храненето

Как и доколко се променя традиционното хранене е въпрос, който занимава предимно професионалните изследователи и неголям брой любители, но това е любопитен поглед към социалната история. Доста отдавна (почти отпреди 100 години, а ако броим и предшествениците – и повече) икономистите дебатират обяснителния механизъм на trickle-down теорията (теорията на просмукването), а антрополози и историци го прилагат успешно при изследването на модата. С две думи:  новостите възникват сред малък брой социални и професионални елити; те се възприемат от по-долни социални групи в желанието им да имитират елитите; появява се масова достъпност и всички ги носят; новостта става старомодна. По отношение на храната и храненето обаче  цари суша, за която виждам две сериозни причини: а) няма интерес; б) механизмите на промяната в тази сфера са много сложни и не могат да се изследват с една сравнително проста теория.

Този кратък текст е далече от претенцията да предложи сериозно изследване, но виждам възможна пътека. Добре известен и вече подкрепен с нови издания е фактът на първите готварски книги на Петко Славейков и Димитър Срикаров, появили се през 1870 г. Можем само да гадаем за тяхната вероятна и възможна популярност през 70-те години на ХІХ в. В тях откриваме за пръв път смесването на традиционни български, традиционни турски и европейски продукти, рецепти и препоръки. През следващите десетилетия се появяват други готварски книги, които продължават тази посока. Тук обаче предлагам за размисъл страница от първото популярно женско списание, излизало дълго време и добило популярност: „Модерна домакиня“ (1924-1942). В брой 3 от 1925 г. е отпечатано примерно седмично меню, което предлага материал за интересни предположения, както и сравнения с други текстове от по-ранни епохи. Прави впечатление употребата на една страница на бульон (изписан булйонъ),  супа и чорба; месата са агнешко, телешко и риба (като знаем, че основното месо, което се консумира в България е свинско и пилешко, агнешкото само в сезон – но пък броят е пролетно-летен), всеки ден фигурират десерти – изобщо непознати в традиционната кухня и поради това изцяло заети (компот, будинг, суфле, крем и единствено познатия млечник). Широко присъстват  вече придобилите популярност новости като портокали, картофи, мадейра (мадера). Едно ястие ме озадачи – Ангемахт, нещо като фрикасе с агнешко, но немската дума (всичко заедно), не е останала в съвременната българска кухня.

Разполагането на тази информация в някакъв контекст е много необходимо, но ще остане за друг път. Ще се задоволя да добавя снимка (от 1929 г.) на потенциалните ѝ реципиенти, според издателките на списанието.