В парижкото бистро добрата храна е човешко право

Albena Shkodrova
преди 9 минути
време за четене: 2 мин.

Сред всичките забележителности на кулинарния пейзаж на Париж, за мен при всяко ходене продължава да блести с особена светлина парижкото бистро. И може би най-трогващата му страна е, че с всяка порция храна, всеки стол, прозорец, или чаша, с менюто и цените си, то изразява убеждението, че добрата храна е човешко право, което заслужава топла грижа всеки ден.

Парижкото бистро е институция от две столетия. Произходът му е свързан с мигриращите работници от Оверн, централна Франция, които специализирали в доставка на въглища в бързо разрастващата се през 18 век френска столица. Покрай въглищарниците, някои от тях въртяли страничен бизнес - малки кухни, в които готвели каквато си знаят домашна храна. Изхранвали себе си, а и всеки непретенциозен и не особено богат изгладнял човек, навъртащ се наоколо. По-късно и хората, мигриращи от Лион и Перигор започнали да отварят такива ресторанти, със собствени специалитети. Всичките тези места имали няколко имена - бистро, цинк, comptoir (френската дума за тезгях). Бистро вероятно произлиза от bistrouille - названието на сервирания в тези заведения коктейл от кафе и eau-de-vie (това, че руските мигранти го кръстили така, като подвиквали “быстро!”, май е градска легенда.)

Забележителното е, че с всичките обрати на историята и трансформации на обществото, бистрата продължават да оцеляват и процъфтяват. Сигурно в някои от кухните има и професионални готвачи, но усещането все така е като за семеен ресторант - с малко персонал, който обаче приема нещата лично. Човек може да бъде обслужен от леко омачкани от живота госпожи, лежерно бъбрещи с клиентите мъже, изгряващи млади двойки, тинейджъри - всички генерации могат да бъдат въвлечени в материализирането на вечерята. Бистрата служат и като социални клубове, човек може да види целия квартал да се извърти ако не по пижами или чехли, то почти. Обсъждат се важни събития в живота на ученици и пенсионери, младоженци и хрантутници, продължаващи да висят на главите на родителите си. Съседи бъбрят и се разправят, собствениците са въвлечени в обществената дискусия на семейните животи. Интериорът на бистрата варира според стила на собствениците им, и това важи и за качеството на храната, но като цяло това качество заслужава кулинарен поклоннически поход.